Мили хора, за мен все още е привилегия да Ви запозная с концепцията ми за живота. Казвам се Камелия. От Асеновград съм. Може би Ви прави впечатление, че използвам думите "все още". Защо ли?

Ще ви кажа. Моята максима това е: " Пази си младините, та да са ти добри старините!" Аз съм на възраст 32 и мисля за моите старини. Защо ли? Ще Ви кажа. За мен живота е миг неповторим, глътка въздух, свежа утринна роса, полъх на лек ветрец. Не използвам със корист прийомите на поетичното ми слово, нито пък си играя с моя езиков речник. Защо ли? Ще ви кажа. За мен животът не е циркова площадка, нито пък пистата на луда надпревара. Ценя както моето съществуване, така и това на моя ближен. Не ме разбирайте погрешно, не съм апостол Павел, аз просто съм една жена, успяла да намери път към вечността. За мен човешката душа е по-важна от всичко друго на света. Вярвам в доброто и в истинската обич. Не съм загубила приятелското си отношение към хората и гледам позитивно. Защо споделям всичко това с Вас?

С радост ще Ви отговоря: На първо място в моето сърце съм поставила Бога Всемогъщ. Неговите думи са светлина пред моя път и топлина в моята душа. Вярвам в чудеса и всеки ден за мен е чудо, подарен от Моя любящ баща - Господ Моя Бог. Не правя религиозна пропаганда, говоря от дълбините на моята душа. Посрещам с вяра настъпващия ден, ден в които трябва да съм силна, борбена и неповторима. Силна да, но защо пък борбена и неповторима? На тоз въпрос кратичко ще отговоря: "Има хора, борещи се всеки ден, да са живи, да са здрави". Аз съм един от тях. Родена съм с коварна болест. Името и грозно е муковисцидоза. Бавно, но понякога, бързо и свирепо напада своите жертви. По медицински те са пленници за цял живот. Ето за това говоря. Всеки ден ми трябва сила, ум и неповторимост, за да мога да я издебна в гръб, да разгадая кодовете й жестоки. Но борбата ми не е само за моето добруване. Сега идва ред да отговоря и на друг въпрос: Защо думите са ми поместени в този сайт и какво снимката ми прави тук? Длъжна съм да бъда искрена и честна, без мелодрами. Тук съм не за самата себе си, а за няколкото стотици майки, повярвайте ми истински герои, и още толкова наплашени бащи, теглещи бремето на рожбите им ценни, поразени от раните на болестта. Има още една причина да съм в редиците на тез герои- родители, останали с разкъсващите спомени- спомените на техните починали деца.

Мили хора, не ме разбирайте погрешно. Не съм аз майката Тереза. Друга като нея няма и скоро втора едва ли ще се появи. Аз съм един човек с дълг пред Бога, пред себе си и пред гражданското ни общество. Апелът на моето и техните сърца е: " Скъпи хора, помогнете! Сами не можем!"

В замяна на вашата помощ ще бъдете благословени от Бог и от благодарността и радостта на детските сърца.